Уиски – малко история част 2

Производството на малцово уиски се превръща в нещо като „индустрия“ през осемнадесети век в Шотландия. Извън гушкането с овцете и бръсненето на краката си, земеделците на Шотландия са имали много малко забавления в онези мрачни дни, преди изобретяването на интернет. И така шотландците намерили за себе си ново хоби и дузини дестилерии са регистрирани в рамките на едно десетилетие.

От тази снимка на дестилерия от началото на 20-ти век се вижда, че хората работещи в дестилериите са практически същия брой, какъвто е и днес(в някои от малките дестлиерии днес работят по 3-5 човека). Все пак, има важни нововъведения през годините. Преди, всяка дестилерия е имала собствено куче за лов на котки (които пък са смятани, че са домашните любимци на вещици). Когато открили, че мишките са всъщност по-вредни за печалбите от вещиците, кучетата били постепенно заменени с котки.

Никой не обича да плаща данъци. Криейки се в Highlands, много шотландци успяват да се изплъзнат на английските бирниците отново и отново. Едва след като данъци са намалени със Закона за акцизите от 1823 г. повечето дестилерии са легализирани. Производствени практики постепенно стават по-професионални и славата на шотландското уиски започва да прелива през границите в Англия. Все пак, уиски индустрията си остава предимно местна афера в продължение на много години. Нещата се променили значително след огромна инфекция от винена въшка (Phylloxera) през 19-ти век, унищожила лозята във Франция, и до голяма степен на цялата бренди индустрия заедно с тях. Популярността на уискито нараснала бързо, както в Англия така и в чужбина. Производството на шотландско уиски получило и друг тласък – „Сухия режим“ в САЩ. Десетилетия на легална дестилация не са притъпили шотландските контрабандни инстинкти и те ги преселили на американския пазар. Когато забрана приключила, скоч уискито вече си било спечелило място в сърцето на американците. Фактът, че думата „скоч“ вече е синоним за уиски (поне в САЩ, а и у нас) доказва невероятния успех на шотландците.

Laphroaig е единственото шотландско уиски, което е можело да се внася и продава законно от аптекари по време на „Сухия режим“ в САЩ през 20-те години на 20-ти век. Причината е в това, че на вкус е подобно на лекарство. Предполагаме, че държавните служители, които са го опитали, не са могли да си представят някои да го пие по своя воля – това уиски не е за хора със слаби сърца. Доколкото ни е известно, Laphroaig е бил единственият скоч с легален юридически статут по времето на забраната. Все пак, Four Roses & Buffalo Trace (бърбън дестилерии от САЩ) са имали лицензи, да дестилират бърбън за медицински цели през тези мрачни дни. Между другото, мнението на медицинската общност за уискито се е променило от тогава или поне на лекарите, които ние познаваме… Ако никога не сте опитвали сингъл малц уиски преди и първата ви среща е с 10 годишен Laphroaig, ви очаква голяма изненада. Или ще го харесате или не, няма „средно положение“.

*В материала са използвани текстове от www.maltmadness.com