Тероарите на малца
Много от историите, разказвани за тероарите на малцовото уиски, са със съмнителна достоверност, но запознаването с географското разпределение на дестилериите в Шотландия е образователно и приятно.
Да започнем от региона Спейсайд – въпреки че е заобиколен от далеч по-големия Хайлендс, броят на различните „характери“ и „стилове“ там е огромен. Интересен факт за много от уискитата от Спейсайд, където се намират повече от половината дестилерии в Шотландия, е че при опитването на „сляпо“ те нямат отличителни черти във вкусовете, както например опушения торфен вкус от Айли или типичната „лекота“ от Лоулендс.
Уискитата от Спейсайд обиковено имат богат аромат (което не винаги е положително), разнообразни са по „качество“ и „индивидуалност“. Затова разделението на подрегиони на Спейсайд едва ли е полезно – понякога има големи разлики между малцови уискита на „съседни“ дестилерии и прилики между тези от различни подрегиони.
В Шотландия има много различни „микро-климати“. Затова в огромният регион Хайлендс, на второ място по брой дестилерии, е трудно да се определят специфични характеристики на малца. Най-общо може да се каже, че младото Хайлендско уиски е по-изразително от младото Лоулендско.
Всичко на север от въображаемата линия между Firth of Clyde (запад) и Firth of Tay (изток) се смята за част от Хайлендс. С други думи на изток от линията между Глазгоу и Единбург – без централен Спейсайд и Айли, разбира се. Има причини някои да смятат Мидлендс за отделен регион, а не за част от Хайлендс – някои от малцовите уискита от Мидлендс (Южен Хайлендс), като Tullibardine или Glenturret, са наистина различни от тези, произвеждани на изток и запад.
Повечето северно-хайлендски и островни малц уискита, като Highland Park, Talisker и Ardbeg са наистина много изразителни.
Третия регион е Лоулендс в южна Шотландия, най-близката до Англия част. От друга страна, повечето дестилерии в региона се намират на северната граница, около линията между Глазгоу и Единбург (или линията между Дънди и Грийнок). „Адриановият вал“ (римска стена построена по времето на император Адриан) оформя южната граница на Лоулендс.
Тези граници са условни. Например Inverleven е Лоулендс малц, докато дестилерията Inchmurrin (намираща се няколко мили на север) се води официално Мидлендски (южен Хайлендс) малц. Подобен е случаят и с дестилериите Glengoyne и Littlemill. Всъщност, единствената активна дестилерия в Лоулендс, която не се намира близо до северната граница, е Bladnoch!
Няколко неща относно торфа. Това ще е най-вероятно първата „географски“ разпознаваема разлика, която ще почнете да правите във великолепния свят на малцовото уиски. Няма да сбъркате чаша 16-годишно Lagavulin с някое от Лоулендс или Спейсайд, дори и да нямате много опит.
Ако им стигал куража (и са можели да плуват), римляните биха могли да стигнат до о-в Айли. Малкият остров се намира близо до най-западния край на останките на „Стената на Антоний“(по-малко известна подобна на Адриановият вал). Заради техния отличителен торфен вкус, повечето уискита от Айли се разпознават лесно. Този вкус, както и пушеният аромат, обаче, не са резултат от регионалните специфики и нямат нищо общо с кафявата „торфна“ вода, използвана понякога в производството. Истинската причина, е че прокаралият ечемик се суши на торфени огньове, а не на огън, захранван например с въглища. Ароматният дим се прехвърля в ечемика и от там и в уискито.
Дестилерии, намиращи се на големия остров, също могат да произвеждат „торфени чудовища“, например дестилерите Brora, Benriach и Edradour.
Този отличителен вкус понякога трябва да „отлежи“. Ако сте опитали „торфеното чудовище“ и не ви е харесало – пробвайте пак след няколко години.
Различните малцове от един и същ регион на Шотландия споделят определени качества и понякога родното място на едно уиски може да ви каже много за неговия характер преди да сте го опитали. Например, повечето млади уискита от острова, имат по-силен букет от тези на Лоулендс. Но въпреки че това от къде идва определено малцово уиски е важен фактор, много други също играят важна роля.
Уискито се влияе от разнообразието и качеството на ечемика, минералите в използваната вода, големината и формата на казаните, настроението на мастер дестилъра. Най-важният фактор е видът на дървото, използвано за отлежаване, както и времето отделено за него.
Сравнете Glenmorangie 10 year old с Glenmorangie Port Wood Finish, например. Макар че единствената разлика е две години по-дългото отлежаване в бъчвите, те са коренно различни.
С течение на времето ще започнете да откривате повече разлики между различните малцови уискита. Доста от тях разкриват от къде идват чрез своя вкус и аромат, но всяко е уникално. Дестилерии, които са само на няколко мили една от друга, могат да произведат коренно различни продукти. Точно това разнообразие на вкусове и характери поставя малцовите уискита на съвсем различно ниво от останалите спиртни напитки.
Още за районите в Шотландия ТУК
