7 причини, заради които легендарният Jack Daniel’s се е превърнал в нещо повече от уиски
Лесно е да си легенда, ако си Хемингуей, Керуак, Ленън или Морисън. Но ако не си човек, а продукт? Нуждаеш се от класа, постоянство, правилно отношение към всичко и късмет.
По-голямата част от тези изисквания са събрани в Jack Daniel’s – Тенеси уискито, което не случайно е залегнало в устоите на попкултурата.
Тенеси уиски или бърбън?
Всъщност те имат еднакви съставки, така че каква може да е разликата. Още една благословия? Точно така – това е нарицателно за стъпката, която превръща бърбъна в Тенеси уиски. В Jack Daniel’s това се прави , когато уискито се омекотява: то преминава през триметров филтър от въглени от сладък клен, преди да стигне до бъчвата.
Jack Daniel’s отговаря на всички законови изисквания да се нарича бърбън. Но именно тази допълнителна стъпка го прави уникално и му придава мекия и незабравим характер. И го превръща в Тенеси уиски, а не в бърбън.
Но откъде въобще идва тази идея? Всъщност, навремето този процес на производство на уиски е бил много популярен, а самият Джак Даниал го е научил от лютеранския свещеник Дан Кол. Ползвали са го всички дестилерии в региона.
Той е толкова дълбоко застъпен в спиртната индустрия на Щатите, че е известен като процеса Линкълн Каунти. Процесът на омекотяване значително оскъпява уискито, но Джак Даниал бързо разпознава потенциала му и никога не го оставя, дори когато всички останали дестилерии в региона се отказват с цел оптимизиране на разходите. Днес Jack Daniel’s Distillery инвестира около 1 милион долара годишно в омекотяването на своето уиски.
Линчбърг
Какво е специално на това място, че то все още е дом на легендарното уиски? Водата. Защото всяка капка оригинален Джак по света е произведенa с вода от един и същи извор – Cave Spring. Тя е много бедна на желязо и е минала през варовиците в Тенеси, което я прави перфектна за добро уиски. Всеки Jack Daniel’s идва все още от едно място – Линчбърг, Тенеси.
Собствени бъчви
Ясно е, че царевицата, малца и ръжта, в комбинация с водата от Cave Spring са в основата на Jack Daniel’s. Но съставките са една част от този уникален продукт. Другата съществена част е, че дестилерията е единствената, която произвежда свои собствени бъчви.
А както знаете уискито получава вкусът и цвета си на 90% именно от бъчвите. За тях се подбира най-добрия американски бял дъб, след това идва затягането на обръчите и обгарянето на вътрешната страна при много висока температура, за да се карамелизира натуралната захар на дървото. Тази обработка позволява на уискито да извлече сладостта от дъба, едновременно с кехлибарения цвят и мекия финал.
Всяка от бъчвите си използва само веднъж, като най-често те са продавани след това на шотландските дестилерии, където после в тях отлежават някои от най-прочутите шотландски уискита. Една съвършена програма за рециклиране!
При Old No7 (класически Джак Даниелс) съдържанието от множество бъчви се смесва, за да се получи онзи вкус, на който са фенове толкова хора по света. При Jack Daniel’s Single Barrel обаче съдържанието на всяка бъчва е директно бутилирано и съответно всяко уиски е уникално.
Класа
Линчбърг, Тенеси е малко градче. Общо взето Мелник със светофар. Но около него има хълмове и поля с достатъчно място за складовете на Джак Даниелс.
В средата на 50 те обаче не е било точно така. Безпрецедентното нарастване на консумацията на Джак Даниелс поставя дестилерията в затруднено положение. Продажбите през 1955 са с над 100% по-високи от предишната, а търсенето значително надвишава предлагането. През 1956 компанията реализира мащабна кампания , с която да обясни липсата на продукта на пазара. Слоганът е „по-скоро бихме помолили за вашето търпение, отколкото за вашата прошка”.
Както написахме по-горе и до ден днешен Jack Daniel’s се произвежда в Линчбърг без никакъв компромис в технологичния процес.
Името
Целият свят познава Jack Daniel’s Old No. 7, но изобщо не е ясно какво седи зад названието Old No. 7.
Едната легенда е, че Джак Даниел е пробвал 6 рецепти преди да получи перфектното Тенеси уиски и затова е кръстил Стария номер 7. Според друга, 7 е било щастливото число на Мистър Джак. Най-пикантната е, че той е бил страшен плейбой още преди тази дума да бъде измислена и имал 7 приятелки. Ние не знаем каква е историята зад Old No. 7, но и не ни интересува кой знае колко.
Уроците
Историята на Джак Даниел започва през един септемврийски ден в средата на 19 век. Точната дата не е ясна, както и годината, защото официални регистри не е имало по това време, но пък се знае с точност кога, как и защо е починал собственика на дестилерията.
Макар да е бил обичан от роднини и приятели той е имал един сериозен недостатък – бил много сприхав и темпераментен. Обикновено неговия племенник Лем Мотлоу бил първият, който идвал сутрин в дестилерията. И точно той отварял касата. Един ден обаче Джак отива необичайно рано в офиса и се опитва да я отвори сам. Той често забравял точната комбинация и когато не успял да я отвори и теглил един здрав шут и си счупил палеца. Не обърнал сериозно внимание на травмата си и развил гангрена, която довела до неговата смърт на 9 ти октомври 1911-а година.
Джак Даниел бил само 158 сантиметра висок, но бил голям човек, от който всеки можел да научи нещо. Например да не ходи прекалено рано сутрин на работа.
Изпитани рецепти
Джак Даниел е първия човек в САЩ, който регистрира своята дестилерия пред правителството. Това се случва през 1866-а и е само потвърждение колко е по-напред от конкуренцията е бил той.
Друг пример е характерната четвъртитата бутилка, която ползваме до днес. Когато дестилериите започват в края на 19 ти век да продават продуктите си в стъклени бутилки, а не в керамични почти всички избират кръглите форми.
В началото Джак не е искал да минава на стъкло, но след като племенника му Лем Мотлоу го убеждава, той кара търговския представител на голямата компания за стъкло Алтън Глас Къмпани да му показва нови и нови варианти. Накрая напълно отчаян търговеца сложил в мострите и четвъртит контейнер, на който именно се спрял Джак Даниел.
Самият той казвал „чепата бутилка за чепат тип като мен”.
Джак Даниел е бил истински визионер за времето си. На световното изложение в Сейнт Луис през 1904-та уискито му печели първия си златен медал. След тази престижна награда той печели още 6 такива или общо 7, след което спира да се явява на състезания. Защо ли? Отговорът е очевиден.
И до днес в дестилерията спазват завещанието оставено от Мистър Джак” „Every day we make it, we’ll make it the best we can”
по материал от списание Плейбой
